Наскоро прочетох един много интересен материал на тема свободния софтуер и неговия модел на разработка. Всъщност този материал беше от препоръчаната литература към една от лекциите и се оказа много увличащ (разбира се, ако ви влече темата за разработката на софтуер).

Авторът е Ерик Реймънд, а името на четивото е “Катедралата и Базарът” (The Cathedral and the Bazaar). Човекът ми беше известен с едно друго негово творение, а именно есето “Как да станеш хакер” (How to become a hackerкомпютри), което не отстъпва по увлекателност и също горещо препоръчвам.

В “Катедралата и Базарът” мистър Реймънд разказва за модела на софтуерна разработка залегнал в основата на обществата за свободен софтуер и неговия опит да докаже неговата функционалност. Като пример многократно се прави съпоставка с Линус Торвалдс и неговото отроче.

Като цяло кара човек да се замисли, какво е нужно за да успееш в тези среди. И противно на очакванията това не е способността да се програмира добре..

Детайлите оставям на вас. Текста го има ето тук че дори и на роден български.

Попаднах наскоро на една статия в Wired за един от големите мозъци в Линукс средите – Ханс Райзер. Той е създателя на файловата система за Линукс reiserfs, известна с иновативността си.

Доколкото става ясно от статията е обвинен в убийството на бившата си жена. Самата история е бая завъртяна – намесен е най-добрия му приятел, пари и измама. Не знам доколко цялото това е истина, но ако не друго, статията е много интересна. Както се изказват в няколко от коментарите – направо трябва да я преобразуват в сценарий и да пускат филм.

Жалко ще бъде да загубим човек като него, но ако всичкото това е истина не бива да остава безнаказан. Странно защо все разните му гении и вундеркиндове са леко неадекватни. Всъщност, не толкова странно – всичко си има цена, нали?

Статията можете да намерите тук.

От известно време си се глася да си качвам някакъв Линукс. Доста се мотах по разни форуми да чета мнения за разните дистрибуции и за момента съм се свел избора на Ubuntu или Gentoo. И двете ми се струват доста интересни, макар че по различни показатели.

Ubuntu-то го водят масовия Линукс – най-юзър фреднли. След излизането на Feisty Fawn версията просто му се влюбих в интерфейса ( но аз си падам по оранжевичкото ).

Gentoo пък притежава славата на Линукса за професионалисти. Това се дължи най-вече на факта, че самата система след инсталацията си е кажи-речи само един команден ред.

В крайна сметка се реших да кача geek Линукса ( Gentoo-то ), макар и само на виртуален хард. В момента просто не мога да рискувам да взема да скапя нещо по хард-а ми. Та така – качих го и … и нищо повече. Успях малко да си поиграя с настройки на командния ред и стартиранто на системата, но след това време за нещо повече не съм имал.

Първите впечатления са много добри: един от основните аргументи да избера Gentoo беше скороста, която му приписват навсякъде. Вярно, че все още не съм качил Gnome / KDE ( графичен интерфейс ), но 30те секунди за зареждане определено ги намирам за впечатляващи.

Повече по темата най-вероятно през ваканцията.