For notes synchronization I have chosen the most popular tool – Evernote. And not only because of its popularity but of its killer desktop version. It’s best feature is actually the possibility to crop a screenshot directly after using the print screen button. That way you can add page segments directly to your notes with one push of a button.

The desktop client of Evernote syncs directly with their server. The bandwidth provided for the free account is more than enough for the casual user (unless you start uploading massive pictures). Another feature or perk that comes when using Evernote is that there are apps or plugins for almost every platform.

I wanted a way to add notes when I am not at my computer and I have it – Evernote has a very good web interface with all the functionality of its desktop counterpart. Additionally there are a number of browser extensions for e.g. Firefox that enable you to quickly add notes to your account. My personal favorite is the Evernote Web Clipper.

The Evernote app for the iPhone is actually not that good. I organize my data in different notebooks and the app does not provide a way to select one and search / scroll through it. You can search or scroll only through all notes – not very usable. I decided to use the Awesome Note app which does provide this functionality. With it however I cannot add voice notes but that is an option that I hardly ever use. There are some synchronization issues when using Awesome Note with Evernote – the notebooks imported from the app include a prefix in their names. And the ones in on the Evernote server without that prefix are not synced. The solution is to add the prefix to all notebooks.

Should you ever want to share your notes between a number of devices – Evernote is the best way to go. There are a number of other services or applications , but the tools that Evernote provides exist for all major platforms and are perfectly synced between each other.

On April 8th Apple revealed the features of the latest iPhone OS installment. To the casual user they were all new, different and cool, but to a group of “hardcore” iPhone users that wanted to squeeze out everything from their phone in terms of functionality and performance they were already available. This group had already jailbroken their devices and had extended their phone with additional functionality. Here I would like to discuss whether the features provided by apple are actually better than that which was already available to jailbroken iPhones. It should be noted that I haven’t tested the new version of the OS myself – everything I know can be seen / read in the hundreds of reviews and tests.

The changes that impact me personally and to which I’m looking forward to are Birthday Calendars, App Folders, Multitasking and Improved E-Mail.

• Birthday Calendars – I have tried to setup some rational reminder system for birthdays and the way I handled it was to export the birthdays of my Facebook connections as a Google Calendar and import them into my iPhone. This regrettably does not set the appropriate reminders and one must do that by hand. I hope the new calendar type provides that functionality along with some kind of global settings for the new calendar type.

• App Folders – There is an alternative for jailbroken devices called Categories. It provides the same functionality. The problem with it is that it doesn’t feel native to the OS and its performance is somewhat lacking. The addition of App Folders would solve these issues and provide a perfect way to organize your apps. Thumbs up for Apple!

• Multitasking - There are a number of solutions handling multitasking. First there is Backgrounder, then ProSwitcher and now the extension that I am using is called Circuitous. They are all pretty good tools but have (again) one major drawback – performance. Apart from that there are some smaller issues like the way they are activated. The Apple take on the subject looks really good and functions faster. The problem that I see is that it uses the Home button and that way you lose access to its quick launch function for phone favourites, ipod or any other app you might have set up.
  

• Improved E-Mail – now that is something completely new and it integrates one of my most wanted features – reply threads similar to the ones in GMail. Can’t wait to test it!

Regrettably Apple didn’t add themes or a (better) Homescreen which are two major drawbacks of its device (no, the Homescreen wallpaper does not count). Hopefully they will implement these features in the next version.

The iPhone OS 4.0 did introduce some major features that were wanted by the community, but in my opinion it still lacks some things to justify not jailbraking your device. As a conclusion I would say: Come on Apple – you are almost there!

Част първа – “Bootstraping”

На втория ден от началото на семестъра се състоя първата лекция по Media Concenption and Production. Представени бяха няколко теми за бъдещите проекти. Получихме задачата в рамките на един час да намерим съмишленици измежду присъстващите и да се споразумеем за една от тях. Easier said that done…

След изтичането на времето стана ясно, че не всички са се справили със задачата.. Аз самия си бях намерил другарче , но консенсус по въпроса с темата нямаше. Въпреки това, за следващия ден трябваше да изготвим и предадем Business Plan на проекта, който смятаме да реализираме. Стресът се покачи значително, но въпреки всичко се справихме в дадения срок (е, последва и задължителната ревизия преди окончателното предаване на документа, но кой пък се справя перфектно от първия път ).

Темата, която бяхме избрали беше “Berlin Crime Statistics”. Идеята, първоначално доста бледа и неоформена, беше да създадем web application, който позволява browse-ването на различни crime events върху картата на Берлин, допълнено с различни провокативни статистики. Този тип приложения са доста популярни отвъд “голямата вода” под наименованието “crime maps“. С предаването на бизнес плана преминахме и в следващата фаза, а именно дизайн и имплементация.

Част втора – “Дий, Марко!”

Честно казано заглавието на тази част може съвсем спокойно да се лепне и на самия предмет. Нон-стоп стрес и непрестанно покачващи се изисквания към проекта. Колкото по-добре върви – толкова по-високи стават. Което на мен ми се отрази добре – дай ми само цел и стимул. А стимула си го имаше и нямам предвид оценките на края – определено беше кеф да се работи по проекта.

Самият проект се състоеше от два модула – web crawler (уеб робот), който събираше информацията за престъпленията и статистиките и web application, който презентираше резултатите. Роботчето беше написано на Java, основно заради multithreading-а и споделяше с web app-a MySQL базичка за акумулираните данни. Frontend-а беше реализиран с PHP (Zend framework) + доволно огромно количество Ajax (jQuery framework) върху базата на Google Maps.

Целият процес беше акопаниран с множество презентации по време на различните фази от development-a. Самата програмка еволюираше драстично с всяка нова фаза. Работата вървеше с пълна пара, а сроковете бяха така разположени, че не само да не можеш да си поемеш дъх, ами и ако не бачкаш нон-стоп да поизоставаш от тях бавно и славно .

Част трета – “Здравей, свят!”

Финалната презентация беше посрещната с въодушевление, и въпреки всякаква логика, подобрения и идеи продължаваха да прииждат, най-вече от проферсорското тяло. Това продължи до няколко дни преди първия изпит за семестъра.

Web application-а придоби, след доста дълго умуване, името Crimeblips (от crime – “престъпност” и blips - “сигналните знаци, появяващи се на радарите”) и беше deploy-нат на сървърче. Професора прави там, каквото прави и 3 дни след това проекта беше на страниците на най-големите блогове и социални мрежи в Германия. Освен големия трафик, който това предизвика, започнахме да получаваме и поща от какви ли не индивиди, включително: депутати на разни партии, компании занимаващи се със статистика, разни местни (за Берлин) вестници и медии – с предложения за интервюта. Всичко това беше, разбира се, forward-нато към PR отдела (разбирай професора, който ръководеше проекта) .

Във всеки случай, когато такова нещо ти се случва за първи път, е особено… стряскащо .

Епилог

Проекта има многобройни перспективи за бъдещо развитие. От сегашната ми гледна точка е доста груб и недодялан, но кой newborn продукт не е така Самият проект беше реализиран под GPL лиценза, което позволява всеки да продължи неговото развитие. Доколкото знам, същия този професор е натоварил и идния випуск с идентични теми и има хора, които работят по някаква адаптация на Crimeblips за град Линц в Австрия. Защо този град? – Забравих да спомена, че проекта кандидатства за множество Workshop-и, свързани с IT и беше участник в десетата iiWAS конференция, проведена точно там.

За интересуващите се, проекта е хостнат на Sourceforge и е free for download. Работещ application можете да намерите на адрес: crimeblips.informatik.fh-kl.de , като не гарантирам за това, доколко работи още, защото се хоства от университета и те си решават кога ще бъде свален offline. Сайта на самия проект e тук, като там освен по-детайнa информация за него, можете да намерите и линкове към документацията и сорс кода. Ето и линк към paper-a за iiWAS 2008 и презентацията към него.

Have fun!

Първата голяма промяна е интергрирането на блога в самия сайт. Информацията, която се намира тук е в пъти повече – поне, що се отнася до тази, за моята скромна личност.

Особено внимание отделих на usability-то. Благодарение на Ajax технологията престоят в сайта е гарантирано по-приятен. Точно в тази област имам и доста идеи за подобрения, които ще поразчупят сърфирането из моето уеб кътче, но за тях следете в бъдеще.

Приятно сърфиране!

Самия семестър започна просто “перфектно”. Вечерта след пристигането ми на немска почва бях седнал да разпусна малко от пътуването. Леко ме беше напънало гърлото, та си бях направил чай да го лекувам . Но откъде да знае човек, че всичко от този момент нататък ще става все по-лошо.

Започна се с някакво странно, необмислено и учудващо бързо движение на дясната ми ръка в посока клавиатурата – обърнах чая върху нищо неподозиращото ми компютърче (което тъкмо се наслаждаваше на хубавите неща в живота след freshly форматирания хард). На момента просто изтръпнах (това ми е, сигурно, един от най-големите кошмари откакто съм в чужбина – да няма нет ) и веднага изгасих лаптопа.

Нямам представа докъде точно се беше довлачила проклетата течност, но от тогава горката машинка не даваше признаци на живот. Един оранжев диод се опитваше да комуникира безпомощно с някакви странни двоични кодове (които според страницата на производителя са строго секретни и недостъпни за обикновените смъртни). Whatever…

Няколко дни му правих дисекция с надеждата да го изчистя и да тръгне – разглобих го до най-малките чарколяци и въпреки, че видимо покрай важните компоненти нямаше поражения, техниката не бачкаше.

Но, разбира се, това не можеше да ми бъде достатъчно и на следващия ден (след пристигането) ни натовариха с работа за 5 дни напред, която изискваше постоянна връзка към интернет (какво ирония.. ) и трябваше да бъде готова на идния ден (повече инфо по въпроса в някой от следващите постове). Под “ни” да се разбира мен и един колега, който живее директно срещу моя апартамент. За щастие той (първоначално) нямаше проблеми с техниката, но, да – разбира се, и неговата сдаде багажа непосредствено след като се наместихме да вършим работа…

А, и между другото на още двама колеги лаптопите се сбъгясаха по същото време… Имах чувството, че някой определено не е на кеф . Всички тези неща допринесоха за един “перфектен” старт на последния ми семестър на територията на унито. Какво става по-нататък ще разберете в идните постове .

Авторът е Ерик Реймънд, а името на четивото е “Катедралата и Базарът” (The Cathedral and the Bazaar). Човекът ми беше известен с едно друго негово творение, а именно есето “Как да станеш хакер” (How to become a hackerкомпютри), което не отстъпва по увлекателност и също горещо препоръчвам.

В “Катедралата и Базарът” мистър Реймънд разказва за модела на софтуерна разработка залегнал в основата на обществата за свободен софтуер и неговия опит да докаже неговата функционалност. Като пример многократно се прави съпоставка с Линус Торвалдс и неговото отроче.

Като цяло кара човек да се замисли, какво е нужно за да успееш в тези среди. И противно на очакванията това не е способността да се програмира добре..

Детайлите оставям на вас. Текста го има ето тук че дори и на роден български.

В последно време се допитвах до колеги, тормозех и секретариата, проучвайки другите специалности и възможности за прехвърляне. Това ме доведе и до решението на проблема – определено ми омръзна тази специалност и от следващия семестър се прехвърлям в Финанси. От малък съм хвърлил око на секретарската работа.

Сигурно се чудите как така изведнъж може човек да вземе такова решение, да върне обучението си с 3 години назад и да захвърли всичкия труд, който е положил през това време…

Ами какво мога кажа… на първи април всичко е възможно

Айде честит!

xkcd – A webcomic of romance, sarcasm, math, and language – By Randall Munroe

А ето и няколко избрани ‘издания’ – определено мойте фаворити (макар, че по-голямата част са доста добри):

бел.авт.:

Geek is a common term for someone who is obsessed by their computer, and has achieved a high level of expertise in their chosen area.

Това което се пръкна този път е една малка ( за момента) галерийка – от доста време си мислех да измайсторя нещо такова де, но отде времето. Във всеки случай ми се щеше да е нещо по завъртяно и си мисля, че се получи. Даже вече ми се въртят разни идеи за допълнителни гъзарийки .

Галерийката се намира на адрес pensieve.eskapism.com и за да можете да и се насладите като хората ви препоръчвам да не изклювате Javascript-a.

P.S. Greetz на тези, на които името на галерията им говори нещо

И така от средата на Октомври бях отново в търсене на работа… и сравнително бързо извадих късмет – попаднах на обява за Web Developer към института DFKI ( Deutsche Forschungszentrum für Künstliche Intelligenz ). Бая се бях надъхал за работата, защото се въртеше основно около Java, Sql че и Ajax ( библиотеката Dojo ), а на мен отдавна ми се щеше да почна нещо в областа. Бях писал освен това на още няколко места, но нещо не благоволиха да пратят отговор. DFKI-то обаче ме поканиха на интервю.

На уречения ден отидох там и ме посрещна човека, с когото писах основно по майл – Олег, който между другото се оказа украинец, работещ от 3 години в Германия. Самото интервю не беше нещо особено – беше на английски, защото изглежда в отдела това е официалния език поради сътрудничеството с японците от Ricoh ( един присъстваше и на интервю-то ), което ми дойде леко изненадващо, но въпреки всичко кажи-речи нямаше проблеми. Изглежда моментните ми запецвания в търсене на забравени думи или заменянето на някои с немския им вариант не ми е попречило, защото директно след това получих работата . Мисля си, че предишната работа доста ми помогна в това отношение ( това е хубавото да си работил в реномираните фирми – дори да не е нещо особено като работа, пак прави впечатление ).

Вече, половин месец от започването на работата, мога кажа, че съм доволен – вярно още съм в началната фаза ( разни анализи и не знам си какво още, а ръцете ме сърбят да почвам същинската работа ) , но все пак се занимавам с нещо, което ми е интересно, а това в случая е най-важното.

Сега се връщам към нея, а на вас пожелавам приятен ден